Love... Love... Love....

Светлината от уличната лампа се прокрадваше през прозореца.
-Какво стана по пътя? - попита Сянката.
Срещнах различни хора...помогнах на много от тях...
болеше ме с тях...обичах с тях.....изгубих много от тях.
-С теб какво се случи? - попита Съдбата.Силуетът и потъна
в най-тъмният ъгъл на стаята.
-Вървях...губих се...намирах....срещнах Него-отвърна момичето
гледайки към прозореца.-Той искаше да вървим заедно по пътя...
да сме едно.
Тишината...само шумът от стенният часовник и напомняше,че не е сама.
-ОБИЧАМ ГО - гласът и сякаш разцепи тишината - Боря се
със себе си...с природата си...помагам на хората...
те вярват в мен,но самата аз имам нужда от помощ....
обичам...нещо умира всеки път когато го нараня.....
а той ми вярва...на инат ми вярва...и ме обича..
искам го.....  <3

YOU KNOW YOU LOVE ME!
X.O.X.O.