Той

Той е много различен. Има златни очи.

Май е някакъв принц. (Аз поне се надявам).

И се прави на важен, даже пак да греши,

и е смел до безумие, (след това се сдобряваме).

...

Не е лесно със него – все е толкоз далечен,

има ръбчета остри (май им викат бодли),

И от първия миг, ей така, ме обрече

само него да искам, (а ужасно боли)…

Но е мил, без съмнение. Мойте приказки случва,

и съм аз героинята – (до последния ред).

Някак все във сърцето без вина ме улучва,

и живея Сега (без „преди” и без „след”)…

Той е с детска душа (да, така ми се струва),

и е толкова много непонятно различен.

И понякога даже в моя свят съществува…

А пък аз ли коя съм?… Ами аз го обичам.

Мира Дойчинова

YOU KNOW YOU LOVE ME! 
X.O.X.O.