"Учудих се как сърцето ни може да се къса от такива дребни неща- Забравена целувка, захвърлена играчка, пропусната приказка за лека нощ, отегчен поглед тогава когато очакваме усмивка..... Децата са като ножове, казваше майка ми някога. Нараняват ни без да искат. И въпреки това ние се притискаме към тях, прегръщаме ги, докато кръвта ни тече.. Моето лятно дете става все по-далечно с годините; и аз се стъписах при спомена за последния път, преди толкава време, когато тя ми позволи да я прегръщам така ми се прииска да я задържа по дълго при себе си....."

YOU KNOW YOU LOVE ME! 
X.O.X.O.