:)

Една от нощите, в които опипвам стените, за да се ориентирам в границите на дома ти. Обирайки дрехите си хаотично разпръснати по пода. Търсейки едната си обувка, с изящен 12 - сантиметров ток. И трудно намирайки я. Блуждая в дома ти. Търсейки изхода. За да избягам. От теб. От мен. От нас. 

Забрана. Която пристъпвам и нарушавам. Всеки път. В огромни количества. Само за да избягам, а след това да се върна отново. При теб, в дома ти, в леглото ти. 

Клетва. Която пристъпвам. Въпреки заклинанията и думите, които ще бъдат забивани в мен, в личността ми, разкъсваща се между правилно и грешно. Редно и нередно. Трябва и НЕ трябва. Те се опитват да ме разкъсат. Те -угризенията ми.

Обещание. Което няма да спазя...и тази вечер. Мразя се такава. Недържаща на думата си. Безотговорна. Нехайна. Тя ще опита да ме спре, ще ме спъва и събаря по пътя, който съм извървяла стотици хиляди пъти...пътят до теб....Тя - съвестта ми.

Кръвен данък. Който трябва да бъде платен. За греха ми и НЕправото ми да обичам. Да те обичам и тази нощ. Данък, който трябва да бъде платен. С лихвите. За тях и пред тях - хората!

Проклятие. Което ме преследва. Което ме води право и единствено в ръцете ти. Държи ме окована, прикована, залепена, преплетена...до, над, под теб...ти - в мен. А после - отровата. От онези, които не са достатъчно силни да те убият, но от тях се полудява. Отровата, която ще трябва да изпия - чувството ми за вина.

Тайна. Която трябва да нося със себе си. И никога да не изричам на глас. За да имам правото да се промъквам тихо, по тъмно и да си тръгвам на пръсти преди да се е съмнало.

Обирам дрехите си нервно. Бързам да си тръгна. Стените ми подсказват изхода, напомняйки ми, че съм нежелана. Трябва да вървя. Трябва да избягам. Трябва да се махна оттук. Едва напипвам в тъмното ключалката. Предпазваща ни от любопитни и презрителни погледи. От неудобрителното цъкъне с език и соченето с пръст. Отклювам. Чувам превъртането на ключалката, а звукът ме връща в реалността. Реалност, в която ти и аз не съществуваме. Не и заедно. Не и едно изречение. Не и на една улица. Не и в един апартамент. 
Тичам надолу по стълбите. Задъхана. Изгубена. Притеснена. Нарушила всички закони, клетви, думи, правила. Трябва да бягам. Далеч. От теб. От спомена за парфюма ти и допира на кожата ти. От ехото на гласа ти, което упорито ме преследва. От обсебващото ти отсъствие. 
Трябва да избягам....преди да се е съмнало...


YOU KNOW YOU LOVE ME! 
X.O.X.O.