Беше обикновено забързано утро, когато приблизително в 08.30, възрастен мъж около осемдесетте, дойде за да свалим конците от палеца на ръката му. Видимо бе, че много бърза, а и с леко треперещ от вълнение глас ми каза, че има много важна работа в 9 сутринта. Със съжаление поклатих глава и го помолих да седне, знаейки, че всички доктори са заети и ще могат да му обърнат внимание след не по-малко от час. И все пак, наблюдавайки го с каква печал в очите поглежда към часовника си, моето състрадание се пробуди и аз реших – така и така в момента не съм зает с други пациенти, да се заема с ръката му. Преглеждайки го, установих, че раната е зараснала добре и съветвайки се с един от докторите, получих необходимите инструменти за сваляне на конците и медикаменти за обработка на раната. По време на манипулацията ние се разговорихме. Не се удържах и го попитах: - Навярно имате запазен час при доктор, след като така бързате. - Не, не точно. Трябва да успея да отида до друга болница за да нахраня моята болна съпруга. Попитах го какво и има. И старецът ми отвърна, че за съжаление са и открили Алцхаймер. Докато си говорихме успях да сваля конците и промих шева. Поглеждайки към часовника, аз попитах, дали тя ще се тревожи ако той малко закъснее. За мое пълно удивление, моят събеседник ми каза, че тя, уви, не го познава за последните пет години. - Тя дори не знае, какъв изобщо и се падам – поклащайки глава каза той. Изумен аз възкликнах: - И вие все едно отивате там всяка сутрин, въпреки това, че тя даже не знае кой сте вие? Ставайки, старецът се усмихна, потупа ме бащински по ръката и каза: - Да, тя не знае кой съм аз, но, затова пък аз зная коя е тя ...

Tumblr_lffmmdqeed1qdbvh4o1_400_large
YOU KNOW YOU LOVE ME! 
X.O.X.O.

No comments:

Post a Comment