Не помня думите ти. Помня тишината, която казваше, че ме обичаш. Не помня пътищата. Помня вятъра. И тъмното желание в очите ти. Забравила съм също звездопадите. Забравила съм всичките посоки. Забравила съм лятото, цикадите, и въздуха тръпчив на сенокоса. А помня само тишината между двама ни. Наситена. Лилава. Споделена. Беззвучното докосване на дланите, когато ти поиска да ме вземеш... И помня мълчаливите треви. Дъхът ти, сенките, Луната горе... А ти, ако си спомняш думи – забрави... Помни ме тиха, лятна ...твоя....

YOU KNOW YOU LOVE ME! 
X.O.X.O.